четвъртък, 24 декември 2009 г.

0 коментара

запазена марка



забравих
се по върховете на пръстите си
като запазена марка
от сертификат за идентичност
обиколен с двайсет и четири
годишни окръжности
на пънове които се мъча
да напъхам в ръкавици и чанта
след няколкодневна раздяла
с онова люлеещо се
на изтъняла панделка
пиано с надпис :
продадено

смела си анджела
верността не е твоето качество
изкъпи си сърцето
предпразнично
погледни календара
от красивата му страна
оттегли се нататък
в промеждутък от сняг
със триглавите си илюзии
замразени до мозъка
на гръбнаците.

вторник, 22 декември 2009 г.

0 коментара

Музика ли е





В страната на мълчанието
с улиците от плът
замесени с облачна сол,
подострени с рани
така ли се плъзва ръка –
игуана върху пясък
бесило на съседната стена
и стих за чувства,
икона в очите ти,
между пръстите – мъгла…

И спомени някакви – намислици
нишки на безсмислието,
когато се разнищи слуха ти
и артериите ти пишат музика
нито нота през живота не прочели.

Така ли се стеле емоция –
по звук непосветен,
в оръфана нотна тетрадка

,

който скрива и точките след полунощ
скрива ореола,
а ти се взираш в някакви екрани –
себепознаваш се,
отричаш,
после пак
пак
пак
пак
по вертикалата
бродираш фрески
стените на нечий живот
спътник – безсъние…

около прашна планета…
мъждива луна
без извор от думи,

без,
цветове,
без огън да те пропука.

Пей, Йоане, пей…!
Аз не разбирам,
не обичам реклами, неон,
но, да –
припознавам те в облаците
без съмнение те припознавам
и питам островърхите спомени –

докога като забавено салто,
докога като закъсняла програма
късна, ненужна емисия

докога обърканата симфония
на душата ми
в безореолната изповед –
като инвалидна количка
за рапсодии, симфонии,
нотни листове, подписани с восък,


с всичките ти собствени имена
Музика ли е

… на ръба на тишината

кръвта ми ...


дим

Запали първата цигара
под носа на осем сутринта.
На обяд изхвърли
цяла кутия писма и книги
и димът остана да се вее
в угасналото пространство на мислите му.

Кръгозорът се стесни
там, под купчината сива пепел
и се вряза между зъбците на времето
като мъничко парче от мозък,
гол, треперещ, изплашен.

петък, 18 декември 2009 г.

0 коментара




думите които
се впиват в листа
е непреодолимото
желание да
се освободят
от мастилото на писалките

да бъдат казани
такива кавито са

Хронология на реда





Тишината ще е винаги там
зад шума на ежедневието
автомобилите и мобилните телефони
Също както
пустотата винаги ще е там
зад фасадите на лицата и къщите
усмивките и негодуванието

Също както
празнотата винаги е била там
зад думите на страницата

Защото
винаги ще има неща в нашия път
водещи ни до там откъдето сме минали

четвъртък, 17 декември 2009 г.

0 коментара



говорил ли си с вятъра
смразяващ кръвта,
прогизнал
от земната кал...
умолявал ли си го
унизен, непризнат
да прехапе
езика на пламъка ти

впивал ли си пръсти
в небесния стълб,
гол като хълм каменист...
побелял от тъма,
от пожари горчив
да забравиш за пътя назад

Опечи ми една гръмотевица



Полей луната.
Почисти зъбите на моите стълби.
Отнеси ме в твоя куфар от плът
върху моя покрив от кости.
Опечи ми една гръмотевица.
Затвори земетръсите в клетка
набери ми букет от светкавици.
Разрежи ме на две
и изяж едната половина.
Изхвърли ме във въздуха
по-горе от версайските фонтани.
Изгори се търколи се на топка.
Бъди топката с древния смях
и върти се около въртележката.
Изплези се на всички про-зи.
Буламирай се на буламач.
Ожаби се на жаба.
Залепи се за подпис под моето писмо.

ЖАН АРП (1887-1966)

("Платноходката в гората", 1957)