дим

Запали първата цигара
под носа на осем сутринта.
На обяд изхвърли
цяла кутия писма и книги
и димът остана да се вее
в угасналото пространство на мислите му.

Кръгозорът се стесни
там, под купчината сива пепел
и се вряза между зъбците на времето
като мъничко парче от мозък,
гол, треперещ, изплашен.